PRESA BULGARĂ - GENEROASĂ CU UN EMINENT TRADUCĂTOR DIN LITERATURA ROMÂNĂ

Numărul curent al prestigioasei reviste literare "Fakel" din Bulgaria scrie despre Premiul Pentru Traducere, care i-a fost acordat prestigiosului românizator al literaturii române,  Ognian Stamboliev, la Salonul Internaţional de Carte de la Chişinău.
În acelaşi număr al publicaţiei este prezentat un amplu grupaj de poeme din volumul "Jefuindu-l pe Picasso", pentru care dl Stamboliev a fost premiat.

 

ЛЮБОВ

Сърцето на мъжа
                и сърцето на жената
се приближиха  дотолкова,
                че между тях остана само
песъчинка – бъдещ бисер
или начало на 
пустиня....

 

ГРИЖА

На клончето,
където откъснаха ябълката,
остана точка – мъничко око,
с което сега дървото
надлъж и шир 
вижда
какво прави 
света
с неговия поглед...

НАДИГНА  СЕ,  ПРОНИКНА  СЛЪНЦЕТО...

До днес не бях виждал
ден като този –
с мъгла, 
тъй непрогледна –
макар и пролетна –
че в гъстотата й 
да изкопаеш
гнезда, 
да засадиш картофи.

Но ето, че се появи,
надигна се, проникна 
Слънцето –
жадно за труд, 
за полска работа
и взе, та  преора мъглата...

ОТКРИЯ  ЛИ  СЛЕДА...

Открия ли следа
от някой огън –
аз инстинктивно 
докосвам
пепелта –
тя е все още топла.

Тогава
като бавен отлив 
се отдръпва
самотата - 
зад линията на хоризонта.

 

ПОНЯКОГА...

Понякога,
се притеснявам 
да позвъня в село –
горещите ми нерви- струни
могат да опарят
крачетата 
на лястовиците,
накацали 
по телеграфа.

ТОРБА

Спомних си, 
че някой някога беше сравнил
скока на кенгуруто
с Поезията.
И аз –
като Тома Неверни,
си казах,
че едно стихотворение
може да прилича
на двуутробните животни –
в торбата си да носи
метафорите,
както кенгуруто носи малкото си –
тоест, двустишията или куплетите.
И като си дадох сметка за това,
взех, че написах едно хайку:
                      „Умореното кенгуру
                      спи дълбоко. В торбата му
                      пее щурец.”

ТВОЯТ ПОГЛЕД

Под светлината 
на погледа ти –
моето тяло 
хвърля 
смирена 
сянка.

НАДЖИВЯВАНЕ

Този мраморен храм 
ми напомня
за белия гръбнак
на Вечността.
Но казват, 
че и мраморът 
можел да се топи
като белия сняг.

По покрива на храма,
най-отгоре,
там, където 
мраморът 
вече се топи –
броди момиче,
с усмивка малинова,
с дреха лека и бяла –
като разтворен парашут
или летящо килимче.

 

ДЛАН

В дланта на Господ
не откривам
линията 
на живота си.

ПСАЛМ

 „Обърни се, Суламит...”
       из „Песен на песните” 7, 1

„С лице към стената!”,
извика собствената й съвест
и тя,
Суламит,
се обърна с лице
към величествения гръб
на Соломон
и докосна с устни
могъщите му плещи.

 

PANEM  ET  CIRCENSES

Хляб и зрелища...
Вчера едно куче
избяга от арената –
отказа се от цирка
и поиска само хляб...

 

АСАНСЬОР

преди
тя
живееше 
на деветия етаж

сега живеят заедно
той и тя
слизат
с този раздрънкан
асансьор

той сега се пита удивен
как
преди трийсет години
това скърцане и дрънкане
му звучеше като
музика....

1978

изпуснах куфара си –
той се разтвори
и всичко се изсипа
върху пода на гарата:
носни кърпи,
чорапи,
фланелки,
пардон! 
и долни гащи,
няколко презерватива,
химикалка,
салфетки
и разни дреболии –
доста неприятни,
когато се разпилеят
така глупаво
пред очите на всички.

А тетрадката,
дето привлече вниманието 
милиционерите,
я взе единият от тях,
прелисти я набързо
и гадно се изсмя:
„Ха-ха! 
Я виж ти:
някакви
стихчета!”

 

ПО ВОДАТА

Господ крачи бос по водата.
Петите му -
залепнаха по петната от петрол.

О, ВРЕМЕНА!

О, времена, о, нрави!
Виждам, 
че и на безръките
ръцете вече не са чисти.

НЯКОГА...

Някога,
когато бях толкова млад –
бях като гроб за неродени
стихове...

ИЗ МОНОЛОГА НА ПОЕТА- ЪНДЪРГРАУНД

- ...и дръж езика си зад зъбите!
- Много е късно!
- Какво имаш предвид?
- Това, че вече съм без зъби –
ти ми ги изби,
затова и да искам не мога
да си държа езика зад зъбите.
Да, говоря ти сега,
както на времето и ти,
 жестока власт болшевишка...

Превод от румънски: Огнян Стамболиев